Пловдив е един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Той е съвременник на Троя и е по-древен от Рим, Атина и Константинопол. Историята му е тясно свързана с две тракийски племена - одрисите и бесите, населявали поречието на река Марица и Родопите. Те създават върху три хълма укрепено селище, наречено Евмолпия, което означава сладкозвучен и се свързва с митичния тракийски певец Орфей. Според друга легенда името идва от Евмолп - мъжа на красивата нимфа Родена. През 342 г. пр.н.е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип). Македонското управление трае само около половин век. Смъртта на Александър Велики, син на Филип II, подбужда свободолюбивите траки към въстание и Севт III, цар на одрисите, възстановява тракийското царство. Повече от два века са нужни на римляните да покорят Тракия. До 72 г. пр.н.е. те завладяват цялото поречие на Марица, включително и Филипополис, който наричат Тримонциум (град на трите хълма). Бързо оценяват важното стратегическо положение на града и предприемат мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища, обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си градът напуска очертанията на трихълмието и се разпростира в низината. След упадъка на Римската империя, когато тя се разделя на две (в края на IV век), Тримонциум става част от Византия. Император Юстиниан Велики обновява напълно града. След края на Руско-турската освободителна война Санстефанският мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., създава Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица на новата държава. След Съединението, обявено тук на 6 септември 1885 г., Пловдив остава и до ден днешен вторият по големина и значение град в България след столицата София, стратегически и важен промишлен, търговски, научен, културен и комуникационен център. Web-site developed by Edliny